Образът на лирическия герой в елегията “ Балада за Клечко”

В своята творба авторът сър Тошко Надарени ни представя личната драма и върховните дръзновения на лирическия герой Клечко. Героят от самото начало на творбата ни показва безнадежността на положението си. Символиката в образа на прахосмукачката показва самотата на героя в момента и отчаянието в която е изпаднал. Веднага след това е демонстрирано силното желание за промяна в него, желанието му да се хареса на илюзорната му платоническа любов. В този върхов момент си проличава отчаянието на лирическия герой – оставящ всичко зад себе си подчинен на целта да образова необразованата си същност. Тук настъпва момента на върхова саможертва – изборът на най-дебелата книга, като това действие символизира пълната отдаденост на Клечко на каузата. След това героят ни е представен в пълната си прелест – строен и красив, владеещ разнообразен набор от танцувални умения. Но също тук идва и момента на мировата скръб на лирическия герой – липсата на героична мускулатура. В този момент отчаянието е толкова силно, въздухът трепери от насъбралото се напрежение – акта на запращане на книгата по седалната мебел изразява все по увеличаващото се убеждение на героя, че е почти невъзможно да се пребори с препяствията стоящи на пътя за постигане на най-висшата форма на душевна обвързаност – любовта. Веднага след това ставаме свидетели на постигане на непостижимото – саможертвата на Клечко придобива титанични размери – оставящ всичко зад себе си – топъл дом, доходна работа и охолен живот той се впуска стремглаво във водовъртежа на живота. В този момент авторът показва с невиждан патос избора на героя - единствената вещ – верен спътник и събеседник е прокъсаната шапка – символ на отричането от светския живот и отдаване на аскетизъм до постигане на целта в живота му. След това става ясно, че лирическия герой достига до естетическа и нравствена нирвана – отдал се на призванието и каузата си – затворен в пещера като истински отшелник, трупащ знание връз хилавата си структура. Веднага след това с театрален апломб авторът дава завършеност на творбата си, но със отворена врата за продължение - чрез която читателя да вникне напълно в отдаденоста на Клечко.

Приключенията на Клечко в страната на мускулите - частица от част втора

Навън застудя, което погледнато обективно бе съвсем нормално от гледна точка, че бе зима. Целия проблем със зимата идваше оттам, че той не осъзнаваше факта, че заледява всичко до което се докосне и след него остава снежна диря/ Вероятно в главите ви изниква въпроса защо зимата е в мъжки род?Ами много вероятно, защото авторът е фен на Тери Пратчет – бел.ред./. Та точно в този момент от пространствено-временния континуум Зима минаваше през шопското царство. Докато крачеше по пътя се беше замислил за простия факт защо водата тече надолу а не нагоре/ Имаите предвид, че по това време много от техническите постижения познати сега не са били открити – определено Зима не е имал представа аджаба, какво е това гравитацията и защо ябълката пада от дървото върху главата на спящия отдолу човек – респективно защо водата тече надолу/. И колкото напредваше, толкова по трудно му ставаше да намери отговор на този пределно ясен проблем. Затова в един момент реши да не се заторомязва излишно с такива главоблъсканици и с бодра крачка продължи пътя си. Точно в този момент Зима премина покраи спящите Клечко и Аргон, който се бяха сгушили около загасналия огън и спяха. От плаща на Зима се изсипа един чувал снежинки, който покриха спящите. Коня на Аргон недоволно изсумтя и после изпръхтя за да издуха снежинката влязла в едната му ноздра. За разлика от него катъра на Клечко нищо не усети и продължи да спи непробудно. За да добием пълна представа за тези комични създания на природата е необходимо да се огледаме малко в тихата нощ, като ги осветим с фенер. Кончето на Аргон – Гого беше длъгнест петнист кон, с провиснал корем и дълги крака. Имаше кафеникава проскубана грива и доста интелигентни и умни очи – поне доколкото конските очи може да са умни или изобщо очите да са умни. Целия проблем идваше оттам, че когато Аргон го обкрачеше от тежеста му корема на коня почти достигаше до земята. Тази гледка доста често разсмиваше хората, които го гледаха докато минаваше през селцата им – като децата му се подиграваха и го замеряха с домати. Сега изниква въпроса - защо Клечко язди катър вместо кон? Ами целия проблем идва от вечерта в която Клечко и Аргон прекараха в затъмнения хан. Злодейте, който обезчестиха селската девица и които също така нахлуха в хана и изпиха цялото пиво на ханджията, откраднаха коня на Клечко. И поради тази причина той бе принуден за малкото му останали жълтици да си купи този куц катър от един продавач на добитък. Естествено продавача не падаше от небето и излъга нашия герой. И то защото още от първия поглед, които му метна на продавача му стана ясно, че толкова кльощав тип е голям баламурник и лесно може да му отмъкне кесията. Което с най-голямо удоволствие направи по късно. И така Клечко даде последните си пари и за тях получи това недоразумение – то дори неможе да бъде наречено и катър – имаше доста къси и дебели крака, приличащи на малки пънчета – широко туловище, което беше доста трудно за яхане и поради тази причина Клечко го яздеше настрани. Главата му бе доста несъразмерна с тялото и поради тази причина доста малка. Но имаше и нещо хубаво в това бедно създание – имаше най-прелестната грива, която може да има един катър – къдрава и гъста – досущ като косата на андалуска девица. Та тези клети създания/слава богу, че не събудихме катъра със светлината на фенера/ спяха прави и облегнати на близкия дъб. На няколко крачки от тях бяха легнали нашите герой. Завили се бяха през глава и спяха непробудно, уморени от напрегнатата езда от предишния ден. За десет часа бяха успели да преодолеят петнайсет километра от Дребни Дол до въпросната горичка. В този момент и двамата сънуваха различни- кой от кой по странни сънища.
Аргон сънуваше огромно бойно поле. Макар и вече да звучи клиширано на него водеха битка две армиии – на доброто и на злото. Както обикновено и в тази книга армията на злото се състоеше от най-невобразимо грозните чудовища и изроди познати на човечеството – като се започне от орки, мине се през гноми и се стигне до пропаднали вещици и магьосници. От своя страна срещу тях се биеше армията на доброто – благородни рицари, облечени в блестящи ризници отразяващи слънцето.Те бяха яхнали дорести жребци и носеха лъскави щитове и мечове. Начело на тази армия беше великия пълководец Аргон, облечен с най-лъскавата броня, запасал най-здравия меч и носещ най-дългото копие. Дотук добре, но проблема беше, че докато мине това описание на двете армии и идваше време за събуждане и той така никога не успя да види насън изхода от вълнуващата битка срещу неземната паплач.
Легнал до него Клечко също сънуваше. Но неговия сън беше доста по различен и миролюбив от този на другаря му. Присънваше му се, че върви през прекрасна гора. Погледна надолу към краката си и видя килим от прекрасни и ароматни цветя. Те бяха толкова ароматни, че из въздуха се носеше букет от прекрасни миризми. Над тях прекрасно се сплитаха клоните и листата на разлистилите се дървета. При всеки повей на вятъра от тях се сипеше дъжд от цветчета. Под този своеобразен свод имаше пътечка, направена от кръгли камъни. В далечината се мрежелееше езеро. Клечко се огледа отново наляво и надясно , но не видя друг път и затова пое уверено напред по пътеката. Вървя около половин час докато не наближи езерцето. То беше със съвсем прозрачна повърхност и се виждаха рибките, които се гонеха под повърхността му. В края на езерото имаше водопад, придаващ още по очарователен и идиличен облик на местността. И както обикновено ставаше в сънищата на брега на езерото имаше скромна, но спретната къщурка. Очевидно бе стопанисвана добре. От комина се виеше прозрачен пушек. Клечко се приближи бавно до нея. На брега на езерото стоеше някаква фигура. Като се приближи още се изясни силуета на младо момиче. Тъй като това беше все пак сън той видя следния образ – прекрасно изражение;дълбоки,хубави и изразителни очи;стройно тяло подобно на снагата на изваяна от неизвестен творец статуя и тъмна черна коса спускаща се досущ като водопад около лицето и. Клечко бавно се доближи до нея с желанието да я заговори. Но в този момент усети някакво разклащане на земята. Вероятно земетресение? Изведнъж всичко започна да се клати още повече и Клечко падна на земята....................
- Ставай ще измръзнеш друже! – чу се из някакви дълбини познат глас – трябва да тръгваме!
Аргон чевръсто разтърсваше премръзналия си другар и най – накрая успя да го разбуди. За да не замръзнат двамата бяха принудени на продължат пътя си.

И нека силата бъде с теб

Днес е един доста странен ден. Всичко започна много добре – ужасния звън на алармата и вибрационните движения на телефона по бюрото успяха да ме изтръгнат от прегръдките на съня, като същевременно съумяха да прекъснат един прекрасен сън, които няма да ви разказвам. Та тресящия се Едисонов апарат успя да отвори окото ми. Протегнах мързеливо ръка към лежащото близо до мен дистанционно и пуснах кутията с илюзиите. Естествено оттам ме посрещна лицеприятния лик на господин Коритаров ЛАЙВ. Пича е доста точен, тоя път разискваха ли, дебатираха ли аджаба дали ще се обединят десните за президентски избори. Изтърколих се от кревата, притичах с полузатворени очи до кафемашината и се понадрусах с доза кофеин. Дотук всичко беше наред.
Днес е един доста странен ден. Всичко започна много добре, но постепенно стана на зле. Още щом си метнах протритото сетре на превития гръб ми стана студено. Самата мисъл за неземните адови температури зад дъбовата врата ми вледени душичката. Знайте едно – в Принсвил зимата не виреят полуголи амазонки. Та нахлупих ушанката, обух вехтите ботуши и бодро пристъпих напред.
ВЦЕПЕНЕНИЕ! СТУД! УЖАС! Таквиз ужасителни по рода си вълни преминаха през полузамръзналата ми мозъчна кора. Толкова беше студено, че мисълта неможеше да премине от лявото полукълбо в дясното. Много и бил хлъзгав пътя, та затова си седяла само в ляво. Оттогава мисля само с лявото, което намали капацитета ми наполовина. Което е доста зле за ужинтелигент като мен. Как ще комуникирам с хората сега?
Е някак си успях да се добера до колата. С кои ключ се отваряше?ааа с дистанцинното – явно лявото не е толкова умно като дясното. Седнах вътре и пробвах да запаля.
Днес е един доста странен ден. Всичко започна много добре, но постепенно стана на зле. Явно може и по зле. Та завъртях ключа. Казвал ли съм ви, че имам много готин ключодържател?Не?Ами няма и да ви кажа. Та завъртях ключа. Нищо – няма кяф кяф кххххххххх кхххххххх. Нито гък. Мръсна гадина! Гадна смукачка на финанси! Яде повече от мен бе хора. Ужас! Викам брат ми, дава ток, пали. Карам – слушам радио нова. Ужас! Кофти песен, пускам радио гонг – слушам за мачовете. Ужас!
Днес е един доста странен ден.Всичко започна добре, но няма място за паркиране. Паркирах далече от офиса, а си забравих шапката и ръкавиците. Ходя и студувам. Готиното е, че момата от съседния офис ми се усмихна. Готиното е, че пия кафе и шоколад.
Днес е един доста странен ден дано скоро да стане приятен. Както викаше чичо ми Боби Кенобов – Нека силата бъде с теб! Е дано......

Приключенията на Клечко в страната на мускулите - част от част втора

С напредване на времето постепенно навън притъмня. Но въпреки този в ханчето огъня осветяваше помещението, хвърляйки причудливи сенки по стените. Веселата глъчка, носеща се от забавляващите се хора допълнително повишаваше настроението на присъстващите. Клечко седеше на една от крайните маси и задълбочено разговаряше с някакъв непознат. Може би тук е момента да обрисуваме накратко нашия герой с цел да придобием представа за външния му вид. Той беше височък млад мъж, с къса руса коса и сини очи. Облеклото му беше скромно, но въпреки това отговарящо на модата властваща в момента из царството. Фини панталони от кадифе, риза и черно наметало му придаваха благородническа осанка. Човека разговарящ с него му беше пълна противоположност. Облечен с дълго наметало, преметнал през главата си качулка, която скриваше лицето му, освен осветения от огъня дълговат нос. Бе почти невъзможно да се определи заниманието му, като единствения предмет, даващ ни поне бегла представа за интересите му беше облегнатия на стената зад него дъбов лък. Очевидно водения разговор беше таен, защото двамата бяха свели главите си и си шепнеха потайно. В този момент се приближи ханджията и ги прекъсна. Леко пълния собственик носеше в ръката си кана пълна със пиво.
- Извинете, че ви прекъсвам разговора господа, но забелязвам, че чашите ви от известно време са празни – каза той.
- Не се притеснявай ханджио, дай каната насам – избумтя гласа изпод качулката.
Ханджията остави каната на масата, поклони се почтително и се отдалечи. Това да де възможност на двамата да продължат разговора си. Но за съжаление скоро бяха прекъснати отново. Със силен трясък някои отвори вратата на хана. Новодошлия бе внушителна фигура – доста висок, широкоплещест и облечен с плетена ризница. Имаше дълга къдрава черна коса, сплетена на плитка. На кръста му висеше меч а на гърба му бе окачен голям дървен щит със някакъв странен герб отгоре. Странника затръшна вратата и се запъти към огъня с намерението да се постопли малко. Ловко разбута насядалите там селяни и се настани пред огнището.
Нашия герой продължи тайния си разговор. Нека се приближим и чуем закакво си говорят.
- Не знам, приятелю! Найстина искам да те придружа в това опасно пътуване, но съм дал обет на господарката на моето сърце да изпълня дадената дума! – каза Клечко
- Е да, не казвам, че не трябва да я изпълниш. Но все пак помисли – по време на пътуването неминуемо ще имаме разни премеждия и приключения, които ще ти помогнат да го изпълниш! – отново избумтя гласа изпод качулката
- Драги ми Аргон, ти не разбираш. Определено не съм аз човека за тази работа......защо не попиташ някой друг?Все пак има много по достойни от мен да изпълнят задачата!
- Клечко, приятелю! Заклевам се в тази халба пиво, искам ти да си с мен, рамо до рамо да срещнем опасностите. Разбирам, че си пленен от лъскавата черна коса на Марта, разбирам че сърцето ти тупти със жар като се замислиш за нея, но найстина трябва да ми помогнеш

В този момент задушевния разговор бе прекъснат за трети пореден път – вратата отново се отвори с трясък и вътре нахлуха няколко човека, очевидно подпиинали. По говора и облеклото им личеше, че са местни люде. Най – отпред вървеше едър, набит мъжага, определено водача им.
- Кръчмарю!Дай ни маса и буре вино! – изгърмя гласа му.
- Съжалявам благородни господа, но всичко е заето вижте- отговори ханджията
Мъжът огледа внимателно заведението, очевидно със цел да освободи насилствено някоя маса. Очевидно оценяваше ситуацията и погледа му се спря на масата на клечко и аргон. Бавно се насочи натам.

Балада за Клечко

Клечко на леглото пак лежи,
стаята мръсна си седи,
Глава в ръцете си държи
Прахосмукачката сама скромно си мълчи

Щанга пред очите му витае
Толко тежка, Марта той да смае
О,ужас наблизо блее съседското прасе
Нежно от унес да го изнесе!

Скочи сънен Клечко веднага
Към библиотеката вятър надбяга
Рови книги той безспир,рови книги без умора,
Накрая бърже най-дебелата подбра

Прелисти листята той безчет
Чете – как се танцува се балет,
Вярно, мяза на юнак, що танцува напет
Но мускул трябва да тури той навред

О, ето лети книга с пирует,
Хвърли нея Клечко и удари новия кафяв табурет,
Гледа ужасено той напред
Явно трябва да внимава занапред

Явно другаде стои ключа,
Как да заякне момъка,
Капа слага на главата,
Дига бързо чукалата

Тича бързо като бик,
Стремглаво с ясен вик,
Тича право през полето
Към града лети със шик

Бързо във фитнеса влетя
Кат триглавата ламя
Инструктора го инструктира
Как мускули да имплантира

И така започна господа
славната Клечкова победа
над лошата неволя хърбава
да спечели Мартинината красота

Пиле се врътка на шиш

По цял ден ме залива различни статий за тоя пуст птичи грип, по телевизията ми говорят за него ужас! Та докато спорехме с колегата Форест Гъмп относно факта дали втората бутилка е ябълка или ванилия, той ми спомена стихотворение, което ме накара да се замисля дали косовете боледуват от птичи грип. Признавам незнам! Предлагам да сформираме фондация "Бодър Кос" за защита на косовете от птичи грип. Ще дърпаме пари от европейските фондове,ще караме мерцедеси и ще си живеем живота. ХМММ мечтии мечтии....... хмм ето го и стихотворениицето:
Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората гол и бос.
Тупнал с крак -
так-так-так,
като същ юнак.
Ходил, ходил, па се спрял,
три кола мухи изял,
тупнал с крак,
тръгнал пак -
бре-бре, че юнак!
ПС За предложения относно фондацията - като коментар добавете

Ръцете горе в клубъ

Пари ли са 20 жълтици в днешни дни? Струва ли си да се хвърлят ей така в джобовете на алчните пускачи на музика, ще задоволи ли музиката вътрешната ми потребност за добро и приятно изкарване, изкарване при което стоиш на денсинга с чаша питие в ръка, разклащаш тялото си в ритъма на любимата музика и усмихнатите лица на хората около теб те зареждат с позитивна енергия. За съжаление съм доста скептично настроен за точно такова изкарване и то в “клубъ”. Не, че имам нещо против клуба – напротив доста е готин. Просто прекалено лъскавата и нагласена обстановка напоследък ме подтиска, също както ме подтиска фешън-изтупано-наркоманско-нагласените физиономии. Но това са тъпи въпроси преди партито. Ще видим как е на другия ден, в очакване на поредното следващо парти. Но все пак 20 жълтици са си 20 жълтици, мамка му!

Приключенията на Клечко в страната на мускулите - част първа

В онова време, когато крал Георги управлявал царството на шопите, в град Сердика живееел млад левент. Казвали го Клечко. По голям хубавец от него никой не бил виждал. Мома не можела да се завърти около него: ще поседи ден – два, па ще напусне, неможела да се примири с факта, че е по хубав и по слаб от нея. Прочул се Клечко с красотата си. Решил ли да задява девойка, оная ще го погледне, па ще се врътне и ще рече:”Аааха!Ти си Клечко хубавеца, нали?Не те ща!” И му обръщала гръб.
Тъй Клечко обикалял по ханчета и механи и неможел да намери мома за себе си. Затуй решил да тръгне по други села. Ходил що ходил и стигнал до някакво ханче. Видял, че в къта се е изпружила пищна девойка, покрита от горе до долу с перли, коприна и злато.
- Коя е тая, дето лежи там? – запитал той ханджията.
- Чедо ни е. Пращаме я да учи по малко. Млада е, трябва да се развива.
- Тъкмо такава ми трябва – рекъл Клечко – Тръгнал съм да си търся мома. Искам да говоря с нея.
Събудил стопанина момата. Протегнала се тя – видял Клечко, че снагата и е стройна като млада топола, косата и е черна като въглен, а миглите и писани като с мастило.Станала девойката – била два пъти по хубава от другите жени.
- Как се казваш? – запитал я Клечко, като я измерил с очи отгоре до долу; зарадвал се, че е намерил булка, от каквато имал нужда.
- Аз съм Марта – отвърнала момата – А ти си Клечко Хубавеца, нали?Виждала съм те!
- А, познаваш ме?Добре тогава. Искаш ли да ми пристанеш?Ще те храня и обличам, вечно ще те обичам!
- Не ща да ти приставам!
- Хммм – проплакал Клечко – лоша е тя, моята съдба! Какво да направя, за да ме обикнеш?
- Нищо не искам специално!- подела тя – Ще ходиш на тренировки цяла година, но свърши ли се годината искам да си набит и силен за двамина! Тогава ще те хвана под ръка и ще ме водиш вкъщи!

На Клечко никак не му допаднало това условие, защото никак не обичал да яде и да пълнее, едвам бил отслабнал. Дори толкова бил слаб, че му излязъл прякора Клечко. И от ден на ден хората постепенно забравили името му и останало само Клечко.Дори и той не помнел истинското си име. И понеже бил много слаб, нямал почти никакви мускули и затуй момата искала да заякне – да може да оре нивата и да изхранва семейството. Но не искал да остави дома си без стопанка, съгласил се.
Тръгнал обратно към Сердика. Мислел по пътя Клечко, мислел, неможел да измисли как да заякне без да надебелее.
Край на първа част.

Размисли за леда,снега и всичко останало

Кофти е през зимата. Определено нямам предвид хубавите гледки, заснежените планини и ски пистите, а простия и човешки факт да живееш през този сезон в китния и баровски квартал Принсвил.Въпреки очевидно високия социален статус, който демострираш с жилище там, възникват и някои съществени проблеми, като опре въпроса до замръзнала вода или сипещи се снежинки от необятното небе. Целия огромен и гнусно долен проблем идва от леда. Този лед, заради който колата ми е като шейна чук и гек от близкото минало. По дяволите, може би моята улица е единствената по-която можеш да караш кънки през зимата? Незнам, кое по дяволите ме кара да размишлявам и за този проблем, може би драпането като ескимос да се добера до заветния гараж, или пълното безхаберие на поредното столично управление, кътащо кинти под дюшека вместо да сипе малко сол и да се приключи проблема. Защото нова кола няма да ми купят като се лашна в някое заледено дере..............
И в крайна сметка това са размисли не само за леда и снега, а и за останалите неща от живота:
1.Бирата след края на работния ден е нещо изключително приятно, особено в комбинация с пържени картофки
2.Доста е приятно да залегнеш пред телевизора с джойстик в ръка
3.Не обичам да пиша
4.Утре трябва да се става рано
5.Тируриру

П.С. Принсвил=Княжево

Тошовията, или изкуството да не заспиш на работното място

Мрак, студ и умора в пещерата............потъвам дълбоко, дълбоко ..... още по дълбоко ....мамка му и прасе! В този момент дочувам глас до мен,глас тъй познат - нека това да е червено! О ясна е работата,пак като стар овчар по икиндия съм умувал, пак съм клюмал като махалото на Фуко . Ако някои знае защо има такава аксиома – следобяд на работното място да му се доспива на човек, нека сподели с мен.Обаче, за да улеснение нека я формулирам: “Ако е следобяд и стоиш пред монитор, всеизвестно е, че ти се спи”...Общо взето си мечтая за кушетка в кухнята - или поне малко диванче, да полегна, да си почина, да съм трудоспособен индивид – поне доколкото съм индивид, а не част от нееволюиралата африканска фауна. Обаче точно в този момент в едната ми гънка се нагъва леко и се сещам за старият виц, касаещ секретарката, виждаща да изнасят дивана от кабинета на шефа – “Шефе уволнена ли съм?”. Не в същия смисъл де, определено съм женолюбец, но представете си как ще се почувствам забелязвайки липсата на най-добрия приятел на човека – дивана (нали така е думата – приятел в мързел се познава). И след множество подобни и изключително идиотски размисли всеки божи ден открих невероятната истина, истината променила моя мироглед – да не мисля, че ми се спи! Та това, приятели е то тошовията, не мислете че ви се спи и няма да ви се спи.

Жалост...

След нечовешкия студ, който брах на връщане от офиса, бях посрещнат със смразяващата новина относно продажбата на Ибрахима Гай от ЦСКА в турския Самсунспор. По дяволите, какво прави ръководството на любимия отбор?!? Както и да е, много е студено.........

proba

edno,dve,tri.....mikrofona raboti