И нека силата бъде с теб

Днес е един доста странен ден. Всичко започна много добре – ужасния звън на алармата и вибрационните движения на телефона по бюрото успяха да ме изтръгнат от прегръдките на съня, като същевременно съумяха да прекъснат един прекрасен сън, които няма да ви разказвам. Та тресящия се Едисонов апарат успя да отвори окото ми. Протегнах мързеливо ръка към лежащото близо до мен дистанционно и пуснах кутията с илюзиите. Естествено оттам ме посрещна лицеприятния лик на господин Коритаров ЛАЙВ. Пича е доста точен, тоя път разискваха ли, дебатираха ли аджаба дали ще се обединят десните за президентски избори. Изтърколих се от кревата, притичах с полузатворени очи до кафемашината и се понадрусах с доза кофеин. Дотук всичко беше наред.
Днес е един доста странен ден. Всичко започна много добре, но постепенно стана на зле. Още щом си метнах протритото сетре на превития гръб ми стана студено. Самата мисъл за неземните адови температури зад дъбовата врата ми вледени душичката. Знайте едно – в Принсвил зимата не виреят полуголи амазонки. Та нахлупих ушанката, обух вехтите ботуши и бодро пристъпих напред.
ВЦЕПЕНЕНИЕ! СТУД! УЖАС! Таквиз ужасителни по рода си вълни преминаха през полузамръзналата ми мозъчна кора. Толкова беше студено, че мисълта неможеше да премине от лявото полукълбо в дясното. Много и бил хлъзгав пътя, та затова си седяла само в ляво. Оттогава мисля само с лявото, което намали капацитета ми наполовина. Което е доста зле за ужинтелигент като мен. Как ще комуникирам с хората сега?
Е някак си успях да се добера до колата. С кои ключ се отваряше?ааа с дистанцинното – явно лявото не е толкова умно като дясното. Седнах вътре и пробвах да запаля.
Днес е един доста странен ден. Всичко започна много добре, но постепенно стана на зле. Явно може и по зле. Та завъртях ключа. Казвал ли съм ви, че имам много готин ключодържател?Не?Ами няма и да ви кажа. Та завъртях ключа. Нищо – няма кяф кяф кххххххххх кхххххххх. Нито гък. Мръсна гадина! Гадна смукачка на финанси! Яде повече от мен бе хора. Ужас! Викам брат ми, дава ток, пали. Карам – слушам радио нова. Ужас! Кофти песен, пускам радио гонг – слушам за мачовете. Ужас!
Днес е един доста странен ден.Всичко започна добре, но няма място за паркиране. Паркирах далече от офиса, а си забравих шапката и ръкавиците. Ходя и студувам. Готиното е, че момата от съседния офис ми се усмихна. Готиното е, че пия кафе и шоколад.
Днес е един доста странен ден дано скоро да стане приятен. Както викаше чичо ми Боби Кенобов – Нека силата бъде с теб! Е дано......