В онова време, когато крал Георги управлявал царството на шопите, в град Сердика живееел млад левент. Казвали го Клечко. По голям хубавец от него никой не бил виждал. Мома не можела да се завърти около него: ще поседи ден – два, па ще напусне, неможела да се примири с факта, че е по хубав и по слаб от нея. Прочул се Клечко с красотата си. Решил ли да задява девойка, оная ще го погледне, па ще се врътне и ще рече:”Аааха!Ти си Клечко хубавеца, нали?Не те ща!” И му обръщала гръб.
Тъй Клечко обикалял по ханчета и механи и неможел да намери мома за себе си. Затуй решил да тръгне по други села. Ходил що ходил и стигнал до някакво ханче. Видял, че в къта се е изпружила пищна девойка, покрита от горе до долу с перли, коприна и злато.
- Коя е тая, дето лежи там? – запитал той ханджията.
- Чедо ни е. Пращаме я да учи по малко. Млада е, трябва да се развива.
- Тъкмо такава ми трябва – рекъл Клечко – Тръгнал съм да си търся мома. Искам да говоря с нея.
Събудил стопанина момата. Протегнала се тя – видял Клечко, че снагата и е стройна като млада топола, косата и е черна като въглен, а миглите и писани като с мастило.Станала девойката – била два пъти по хубава от другите жени.
- Как се казваш? – запитал я Клечко, като я измерил с очи отгоре до долу; зарадвал се, че е намерил булка, от каквато имал нужда.
- Аз съм Марта – отвърнала момата – А ти си Клечко Хубавеца, нали?Виждала съм те!
- А, познаваш ме?Добре тогава. Искаш ли да ми пристанеш?Ще те храня и обличам, вечно ще те обичам!
- Не ща да ти приставам!
- Хммм – проплакал Клечко – лоша е тя, моята съдба! Какво да направя, за да ме обикнеш?
- Нищо не искам специално!- подела тя – Ще ходиш на тренировки цяла година, но свърши ли се годината искам да си набит и силен за двамина! Тогава ще те хвана под ръка и ще ме водиш вкъщи!
На Клечко никак не му допаднало това условие, защото никак не обичал да яде и да пълнее, едвам бил отслабнал. Дори толкова бил слаб, че му излязъл прякора Клечко. И от ден на ден хората постепенно забравили името му и останало само Клечко.Дори и той не помнел истинското си име. И понеже бил много слаб, нямал почти никакви мускули и затуй момата искала да заякне – да може да оре нивата и да изхранва семейството. Но не искал да остави дома си без стопанка, съгласил се.
Тръгнал обратно към Сердика. Мислел по пътя Клечко, мислел, неможел да измисли как да заякне без да надебелее.
Край на първа част.
No comments:
Post a Comment