Приключенията на Клечко в страната на мускулите - частица от част втора

Навън застудя, което погледнато обективно бе съвсем нормално от гледна точка, че бе зима. Целия проблем със зимата идваше оттам, че той не осъзнаваше факта, че заледява всичко до което се докосне и след него остава снежна диря/ Вероятно в главите ви изниква въпроса защо зимата е в мъжки род?Ами много вероятно, защото авторът е фен на Тери Пратчет – бел.ред./. Та точно в този момент от пространствено-временния континуум Зима минаваше през шопското царство. Докато крачеше по пътя се беше замислил за простия факт защо водата тече надолу а не нагоре/ Имаите предвид, че по това време много от техническите постижения познати сега не са били открити – определено Зима не е имал представа аджаба, какво е това гравитацията и защо ябълката пада от дървото върху главата на спящия отдолу човек – респективно защо водата тече надолу/. И колкото напредваше, толкова по трудно му ставаше да намери отговор на този пределно ясен проблем. Затова в един момент реши да не се заторомязва излишно с такива главоблъсканици и с бодра крачка продължи пътя си. Точно в този момент Зима премина покраи спящите Клечко и Аргон, който се бяха сгушили около загасналия огън и спяха. От плаща на Зима се изсипа един чувал снежинки, който покриха спящите. Коня на Аргон недоволно изсумтя и после изпръхтя за да издуха снежинката влязла в едната му ноздра. За разлика от него катъра на Клечко нищо не усети и продължи да спи непробудно. За да добием пълна представа за тези комични създания на природата е необходимо да се огледаме малко в тихата нощ, като ги осветим с фенер. Кончето на Аргон – Гого беше длъгнест петнист кон, с провиснал корем и дълги крака. Имаше кафеникава проскубана грива и доста интелигентни и умни очи – поне доколкото конските очи може да са умни или изобщо очите да са умни. Целия проблем идваше оттам, че когато Аргон го обкрачеше от тежеста му корема на коня почти достигаше до земята. Тази гледка доста често разсмиваше хората, които го гледаха докато минаваше през селцата им – като децата му се подиграваха и го замеряха с домати. Сега изниква въпроса - защо Клечко язди катър вместо кон? Ами целия проблем идва от вечерта в която Клечко и Аргон прекараха в затъмнения хан. Злодейте, който обезчестиха селската девица и които също така нахлуха в хана и изпиха цялото пиво на ханджията, откраднаха коня на Клечко. И поради тази причина той бе принуден за малкото му останали жълтици да си купи този куц катър от един продавач на добитък. Естествено продавача не падаше от небето и излъга нашия герой. И то защото още от първия поглед, които му метна на продавача му стана ясно, че толкова кльощав тип е голям баламурник и лесно може да му отмъкне кесията. Което с най-голямо удоволствие направи по късно. И така Клечко даде последните си пари и за тях получи това недоразумение – то дори неможе да бъде наречено и катър – имаше доста къси и дебели крака, приличащи на малки пънчета – широко туловище, което беше доста трудно за яхане и поради тази причина Клечко го яздеше настрани. Главата му бе доста несъразмерна с тялото и поради тази причина доста малка. Но имаше и нещо хубаво в това бедно създание – имаше най-прелестната грива, която може да има един катър – къдрава и гъста – досущ като косата на андалуска девица. Та тези клети създания/слава богу, че не събудихме катъра със светлината на фенера/ спяха прави и облегнати на близкия дъб. На няколко крачки от тях бяха легнали нашите герой. Завили се бяха през глава и спяха непробудно, уморени от напрегнатата езда от предишния ден. За десет часа бяха успели да преодолеят петнайсет километра от Дребни Дол до въпросната горичка. В този момент и двамата сънуваха различни- кой от кой по странни сънища.
Аргон сънуваше огромно бойно поле. Макар и вече да звучи клиширано на него водеха битка две армиии – на доброто и на злото. Както обикновено и в тази книга армията на злото се състоеше от най-невобразимо грозните чудовища и изроди познати на човечеството – като се започне от орки, мине се през гноми и се стигне до пропаднали вещици и магьосници. От своя страна срещу тях се биеше армията на доброто – благородни рицари, облечени в блестящи ризници отразяващи слънцето.Те бяха яхнали дорести жребци и носеха лъскави щитове и мечове. Начело на тази армия беше великия пълководец Аргон, облечен с най-лъскавата броня, запасал най-здравия меч и носещ най-дългото копие. Дотук добре, но проблема беше, че докато мине това описание на двете армии и идваше време за събуждане и той така никога не успя да види насън изхода от вълнуващата битка срещу неземната паплач.
Легнал до него Клечко също сънуваше. Но неговия сън беше доста по различен и миролюбив от този на другаря му. Присънваше му се, че върви през прекрасна гора. Погледна надолу към краката си и видя килим от прекрасни и ароматни цветя. Те бяха толкова ароматни, че из въздуха се носеше букет от прекрасни миризми. Над тях прекрасно се сплитаха клоните и листата на разлистилите се дървета. При всеки повей на вятъра от тях се сипеше дъжд от цветчета. Под този своеобразен свод имаше пътечка, направена от кръгли камъни. В далечината се мрежелееше езеро. Клечко се огледа отново наляво и надясно , но не видя друг път и затова пое уверено напред по пътеката. Вървя около половин час докато не наближи езерцето. То беше със съвсем прозрачна повърхност и се виждаха рибките, които се гонеха под повърхността му. В края на езерото имаше водопад, придаващ още по очарователен и идиличен облик на местността. И както обикновено ставаше в сънищата на брега на езерото имаше скромна, но спретната къщурка. Очевидно бе стопанисвана добре. От комина се виеше прозрачен пушек. Клечко се приближи бавно до нея. На брега на езерото стоеше някаква фигура. Като се приближи още се изясни силуета на младо момиче. Тъй като това беше все пак сън той видя следния образ – прекрасно изражение;дълбоки,хубави и изразителни очи;стройно тяло подобно на снагата на изваяна от неизвестен творец статуя и тъмна черна коса спускаща се досущ като водопад около лицето и. Клечко бавно се доближи до нея с желанието да я заговори. Но в този момент усети някакво разклащане на земята. Вероятно земетресение? Изведнъж всичко започна да се клати още повече и Клечко падна на земята....................
- Ставай ще измръзнеш друже! – чу се из някакви дълбини познат глас – трябва да тръгваме!
Аргон чевръсто разтърсваше премръзналия си другар и най – накрая успя да го разбуди. За да не замръзнат двамата бяха принудени на продължат пътя си.