Thursday, January 19, 2006

Приключенията на Клечко в страната на мускулите - част от част втора

С напредване на времето постепенно навън притъмня. Но въпреки този в ханчето огъня осветяваше помещението, хвърляйки причудливи сенки по стените. Веселата глъчка, носеща се от забавляващите се хора допълнително повишаваше настроението на присъстващите. Клечко седеше на една от крайните маси и задълбочено разговаряше с някакъв непознат. Може би тук е момента да обрисуваме накратко нашия герой с цел да придобием представа за външния му вид. Той беше височък млад мъж, с къса руса коса и сини очи. Облеклото му беше скромно, но въпреки това отговарящо на модата властваща в момента из царството. Фини панталони от кадифе, риза и черно наметало му придаваха благородническа осанка. Човека разговарящ с него му беше пълна противоположност. Облечен с дълго наметало, преметнал през главата си качулка, която скриваше лицето му, освен осветения от огъня дълговат нос. Бе почти невъзможно да се определи заниманието му, като единствения предмет, даващ ни поне бегла представа за интересите му беше облегнатия на стената зад него дъбов лък. Очевидно водения разговор беше таен, защото двамата бяха свели главите си и си шепнеха потайно. В този момент се приближи ханджията и ги прекъсна. Леко пълния собственик носеше в ръката си кана пълна със пиво.
- Извинете, че ви прекъсвам разговора господа, но забелязвам, че чашите ви от известно време са празни – каза той.
- Не се притеснявай ханджио, дай каната насам – избумтя гласа изпод качулката.
Ханджията остави каната на масата, поклони се почтително и се отдалечи. Това да де възможност на двамата да продължат разговора си. Но за съжаление скоро бяха прекъснати отново. Със силен трясък някои отвори вратата на хана. Новодошлия бе внушителна фигура – доста висок, широкоплещест и облечен с плетена ризница. Имаше дълга къдрава черна коса, сплетена на плитка. На кръста му висеше меч а на гърба му бе окачен голям дървен щит със някакъв странен герб отгоре. Странника затръшна вратата и се запъти към огъня с намерението да се постопли малко. Ловко разбута насядалите там селяни и се настани пред огнището.
Нашия герой продължи тайния си разговор. Нека се приближим и чуем закакво си говорят.
- Не знам, приятелю! Найстина искам да те придружа в това опасно пътуване, но съм дал обет на господарката на моето сърце да изпълня дадената дума! – каза Клечко
- Е да, не казвам, че не трябва да я изпълниш. Но все пак помисли – по време на пътуването неминуемо ще имаме разни премеждия и приключения, които ще ти помогнат да го изпълниш! – отново избумтя гласа изпод качулката
- Драги ми Аргон, ти не разбираш. Определено не съм аз човека за тази работа......защо не попиташ някой друг?Все пак има много по достойни от мен да изпълнят задачата!
- Клечко, приятелю! Заклевам се в тази халба пиво, искам ти да си с мен, рамо до рамо да срещнем опасностите. Разбирам, че си пленен от лъскавата черна коса на Марта, разбирам че сърцето ти тупти със жар като се замислиш за нея, но найстина трябва да ми помогнеш

В този момент задушевния разговор бе прекъснат за трети пореден път – вратата отново се отвори с трясък и вътре нахлуха няколко човека, очевидно подпиинали. По говора и облеклото им личеше, че са местни люде. Най – отпред вървеше едър, набит мъжага, определено водача им.
- Кръчмарю!Дай ни маса и буре вино! – изгърмя гласа му.
- Съжалявам благородни господа, но всичко е заето вижте- отговори ханджията
Мъжът огледа внимателно заведението, очевидно със цел да освободи насилствено някоя маса. Очевидно оценяваше ситуацията и погледа му се спря на масата на клечко и аргон. Бавно се насочи натам.

No comments: