Мрак, студ и умора в пещерата............потъвам дълбоко, дълбоко ..... още по дълбоко ....мамка му и прасе! В този момент дочувам глас до мен,глас тъй познат - нека това да е червено! О ясна е работата,пак като стар овчар по икиндия съм умувал, пак съм клюмал като махалото на Фуко . Ако някои знае защо има такава аксиома – следобяд на работното място да му се доспива на човек, нека сподели с мен.Обаче, за да улеснение нека я формулирам: “Ако е следобяд и стоиш пред монитор, всеизвестно е, че ти се спи”...Общо взето си мечтая за кушетка в кухнята - или поне малко диванче, да полегна, да си почина, да съм трудоспособен индивид – поне доколкото съм индивид, а не част от нееволюиралата африканска фауна. Обаче точно в този момент в едната ми гънка се нагъва леко и се сещам за старият виц, касаещ секретарката, виждаща да изнасят дивана от кабинета на шефа – “Шефе уволнена ли съм?”. Не в същия смисъл де, определено съм женолюбец, но представете си как ще се почувствам забелязвайки липсата на най-добрия приятел на човека – дивана (нали така е думата – приятел в мързел се познава). И след множество подобни и изключително идиотски размисли всеки божи ден открих невероятната истина, истината променила моя мироглед – да не мисля, че ми се спи! Та това, приятели е то тошовията, не мислете че ви се спи и няма да ви се спи.
No comments:
Post a Comment