Tuesday, January 31, 2006

Образът на лирическия герой в елегията “ Балада за Клечко”

В своята творба авторът сър Тошко Надарени ни представя личната драма и върховните дръзновения на лирическия герой Клечко. Героят от самото начало на творбата ни показва безнадежността на положението си. Символиката в образа на прахосмукачката показва самотата на героя в момента и отчаянието в която е изпаднал. Веднага след това е демонстрирано силното желание за промяна в него, желанието му да се хареса на илюзорната му платоническа любов. В този върхов момент си проличава отчаянието на лирическия герой – оставящ всичко зад себе си подчинен на целта да образова необразованата си същност. Тук настъпва момента на върхова саможертва – изборът на най-дебелата книга, като това действие символизира пълната отдаденост на Клечко на каузата. След това героят ни е представен в пълната си прелест – строен и красив, владеещ разнообразен набор от танцувални умения. Но също тук идва и момента на мировата скръб на лирическия герой – липсата на героична мускулатура. В този момент отчаянието е толкова силно, въздухът трепери от насъбралото се напрежение – акта на запращане на книгата по седалната мебел изразява все по увеличаващото се убеждение на героя, че е почти невъзможно да се пребори с препяствията стоящи на пътя за постигане на най-висшата форма на душевна обвързаност – любовта. Веднага след това ставаме свидетели на постигане на непостижимото – саможертвата на Клечко придобива титанични размери – оставящ всичко зад себе си – топъл дом, доходна работа и охолен живот той се впуска стремглаво във водовъртежа на живота. В този момент авторът показва с невиждан патос избора на героя - единствената вещ – верен спътник и събеседник е прокъсаната шапка – символ на отричането от светския живот и отдаване на аскетизъм до постигане на целта в живота му. След това става ясно, че лирическия герой достига до естетическа и нравствена нирвана – отдал се на призванието и каузата си – затворен в пещера като истински отшелник, трупащ знание връз хилавата си структура. Веднага след това с театрален апломб авторът дава завършеност на творбата си, но със отворена врата за продължение - чрез която читателя да вникне напълно в отдаденоста на Клечко.

1 comment:

Essme said...

Прекрасен, образен, кичозно красива реч, натруфена и същевременно семпла! Хвала на таквиз! Бравос! Ще те препоръчам за учител по литература...Може би след десет години на Славейков ще се намира книгата за Клечко... кой знае...
Хай със здраве:)